петък, 27 май 2011 г.

РАЗЛИКИ МЕЖДУ РУСКАТА И БЪЛГАРСКАТА КИРИЛИЦА

Хората рядко се замислят за вида на буквите, които ползват, пишейки на кирилица. Нещата опират до избора на шрифт, размер на букви и толкова. Аз самият, дълго време се чудех какво им липсва на вградените в компютъра ми шрифтове, че да изглеждат толкова странно. Едва преди няколко години осъзнах, че всъщност кирилицата, която ползваме от личните си компютри не е традиционно българската, а руският ѝ вариант. Разбира се, разликата не е голяма за непрофесионалното око, но променя изцяло облика на текста. Първоначално смятах, че е въпрос на шрифт, но след леко проучване осъзнах, че точно заради тази разлика реклами от вестници и списания, обложки на книги и какво ли още не свързано с дизайн на кирилските букви, толкова дълго време са ми изглеждали свръх професионални и непостижими.

Руските критици казват, че българското изписване на кирилицата (или както те я наричат – българица) е опит за максимално използване на латински букви вместо кирилски, като например малките букви – m вместо т или u вместо и. Или твърдението, че този начин за изписване бил характерен за курсивното изписване, а не за стандартното и т.н. Съответно – тяхната кирилица е по-издържана естетически и по-красива, тъй като те били имали по-големи традиции в литографията.

Разбира се, тези твърдения са меко казано неиздържани. Относно курсивното изписване, можем да видим, че в латинската и гръцката азбука, курсивното изписване на буквите се различава от обикновеното единствено по изписването на няколко букви като а – а, f – f. Докато при изписването на малки и главни букви разликите са потресаващи – Т – t; H – h и т.н. При руската кирилица малките букви (с леки изключения) са пълно копие на големите, само че в умален вид.

След тези сравнения, смея да твърдя, че българската кирилица, е доста по-близка до литографските традиции в Западна Европа, които са доста по-големи от руските. Що се отнася до твърдението, че нашето изписване наподобявало буквите от латинската азбука – факт е, че текст написан на руска кирилица се различава по-отчетливо от латиницата (макар че това едва ли ѝ дава някакви особени естетически качества). Буквите т, п, и, к, д имат своите алтернативи в латиницата, но други като ж, в, л, г, ш, щ – нямат. Нека не забравяме и факта, че печатния руски кирилски шрифт в основата си лежи на реформата на Петър I през 1708 г., която е извършена с цел бързото създаване на печатарски машини.

Няма да се спирам по-подробно относно споровете, кой вариант на кирилицата е по-правилен, по-красив и т.н. Факт е обаче, че в интернет масово се ползва руския и малко хора в България се замислят над това. Разбира се, български шрифтове се правят и използват професионално. (http://www.hermessoft.com/). Цената им обаче е доста висока, съответно – те не са масово разпространени. Така реших да създам за лична употреба, непрофесионално, български варианти на най-често използваните шрифтове на Micrsoft – Arial и Times New Roman. Може да ги свалите безплатно от тук: 

неделя, 22 май 2011 г.

ЩО Е ТО БЪЛГАРСКИ ШРИФТ

Българската азбука е едно от най-ценните неща, които имаме като нация. За нейното развитие през вековете играе важна роля изобретяването на печатницата. За жалост по това време българска държава няма и с изготвянето на печатен шрифт се заема руската държава. Това води до неглижирането на нашата азбука като българска.

След Освобождението българският шрифт започва своето възраждане. Развиват се нови шрифтове, следващи българските традиции от 14 век, изследват се графичните особености на българските букви, създават се нови тенденции в типографията на базата на българския опит, а не на руския. Така през 20-те и 30-те години на 20 век се оформят така неречените български шрифтове. Понятието български шрифт все още няма ясна дефиниция и рядко се откриват професионалисти, изследващи този проблем. Разлика между българските и руските шрифтове обаче очевидно има и тя се е развала в продължение на повече от век. Принос за това имат редица български художници – шрифтописци като Васил Захариев, Георги Атанасов, Никола Тузсузов, Александър Жендов, Борис Ангелушев и много други.

И така какво точно представляват българските шрифтове? Основните им характеристики, различаващи ги от руските, се крият в изписването на малките букви. При руската антиква е характерно малките букви да наподобяват главните, докато българската възприема малки букви близки до курсивното писане. Те са с по-ясно отчетливи една от друга и се възприемат по-лесно при четене (фиг. 1).

Голяма част от литературата, издадена по времето на социализма, е написана с руски букви и това се дължи на употребата на малък брой шрифтове, с които са разполагали издателствата поради наборното печатане.

За щастие с навлизането на дигиталните технологии този проблем отпада и днес можем спокойно да ползваме всякакви шрифтове. Добрата тенденция е, че днес все повече се употребяват българските шрифтове. Професионалните дизайнери и издатели ги предпочитат. И с основание – те са по-красиви и удобни за четене. Но дигитализирането на шрифтовете води и до много негативи – непознаването на различията в шрифтовете, техните стилове и форми води понякога до хаотичното им смесване и безпринципна употреба на български и руски шрифтове. Голямата част от потребителите дори не правят разлика между българските и руските букви. За това вина имат и безплатните шрифтове на персоналните ни компютри – те са изцяло руски, а българските или ги няма, или са платени.

Създадох този блог с цел да популяризирам българските шрифтове. Според мен трябва да се говори и пише повече по тази тема, за да се гордеем с нашата българска азбука и нейните букви.




фиг. 1